Град Правец се намира в Западна България, на 11 километра разстояние от Ботевград. Освен това изпълнява функциите на административен център на едноименната община. Градът е разположен точно в малката котловина, която преминава отделящата под област между Стара планина и Предбалкана. В северна посока въпросната котловина е ограничена от Лакавишкия и Остромския рид към Предбалкана. Съвременният град е всъщност наследник на стари поселения в долината със същото име като това на града. След своя успешен поход срещу скитите на път към Македония през града преминават войските на цар Филип 2-ри Македонски. Тогава обаче заселилите се по тези места трибали ги пресрещат в планинските клисури и предявяват претенции към спечелената плячка. След като се стига до сражение, в което е ранен самият Филип 2-ри, плячката е задигната. Военните походи на византийския император Исак 2-ри Ангел също преминават през града, който през 1188 година повежда на поход хората си срещу укрепилите се в Ловеч братя Асен и Петър.
В първите няколко века от османското робство град Правец има важно и стратегическо значение. На Стража могила местното население е принудено да осигурява стража, която да следи движенията в прохода на планината Караджа. Дежурните постови наблюдават пътя от специална дървена колиба, издигната на пръти. Също така стражарите имат за задача да помагат на преминаващите при преодоляването на някои трудни участъци и отсечки. Това ставало както с впрегателен добитък, така също и със собствени сили. Данъчните облекчения и вътрешното самоуправление са част от нещата ,които са гарантирани на местните жители от османските завоеватели. Разрастването и замогването на селището става възможно и поради факта, че на хората е позволено да носят оръжие. В икономическа и културна насока, по време на турското робство градът е силно повлиян от богатия по това време град на руди Етрополе. В резултат на близкото разположение на двата града, това несъмнено оказва благоприятен ефект върху взаимното им разрастване. През 16-ти и 17-ти век обаче се случват поредица от политически и други събития, които няма как да не се отразят негативно на града. Сред тях са опитите за насилствена ислямизация, чумните епидемии от средата на 17-ти и 18-ти век и силното земетресение .
В резултат на всичко това се стига до постепенно замиране на всички занаяти, свързани с обработването на метал. Земеделието и скотовъдството стават основните начини на препитание за местните жители на Правец. През 1820 година в града се открива първото килийно училище и така всички вече могат да получават необходимите им знания. В дома на поп Марко Тодоров Апостола на свободата Васил Левски основава през 1870 година частен български таен революционен комитет. В него се разискват изключително важни за национално-освободителното движение въпроси, свързани с различни неща. Цветко Вълков е избран за председател на тайния комитет и според записките на Стоян Заимов този човек успява напълно да потопи местните жители в борбата срещу османските завоеватели, в резултат на което те взимат дейно и активно участие в борбата. Ханът на Вълков пък се превръща в база на щаба и комитетската полиция, които имат огромно значение в борбата срещу завоевателите.